"Оцелелият", Чък Поланик

На път съм да обявя Чък Поланик за новия ми любим автор, въпреки че не съм чела/гледала „Боен клуб”, който го направи толкова популялен.
Беше съвсем инцидентно решение да почна „Оцелелият”, дори бях много предубедена, заради славата на автора и заради факта, че преводът на българското издание е от друга медийна звезда – Мел от първото издание на Big Brother у нас. Браво на нея обаче – не си представям преводът да е по-добър от този и има доста бел.пр., които обясняват основните моменти в ръгби-мач, различни религиозни секти и др.интересни неща, които не чуваш всеки ден.

Въпреки че авторът е спряган като основен за поколението Х, е интересен и за хората, родени доста след 60-те и 70-те години.

Действието в „Оцелелият” се разказва от първо лице единствено число на главния герой, който е от сектата на Верующите и остава единственият жив след цикличната смърт на останалите и членове. Ето някои цитати от задната корица: „единствената разлика между самоубийството и мъченичеството е количеството на материалите в пресата”, „най-добрият начин да се почисти багажникът на кола от кръв е да не задаваш въпроси”, и по много приятен начин обяснява, че хората, които смятат калориите в храната си, всъщност не се хранят, а приемат гориво – тази реплика смятам да използвам следващия път, когато се озова на маса с изчисляващи калориите на праскова хора.

Странна случка с куче през нощта

Една от най-искрените книги, които съм чела някога! Въпреки че разказът идва от 15-годишно момче, това не прави нито един ред наивен.

Кристофър (разказвачът) страда от синдрома на Аспергер, познат още като силно развит алтруизъм, което означава, че е доста интелигентен, но е асоциален. Манията на Кристофър е математиката и няма нищо по-интересно (за мен) от това някой да ти обясни мистериозни житейски случки с математически формули. Интересно ревю на книгата от Американската математическа асоциация.

За книгата си авторът Марк Хадън е печелил награда на Гардиън за литература през 2003г., и е бил номиниран за Букър - все уважителни причини да се прочете.

Номерацията на главите в книгата не е стандартна 1, 2, 3 - проба, а е с прости числа, които Кристофър много уважава. От „Странна случка с куче през нощта” разбрах, че простите числа се използват за кодове в САЩ и пак там са класифицирани като военна собственост и ако откриете някое такова с над 100 знака, можете да го продадете на ЦРУ за 10 хил.долара. Това го пише съвсем в началото на книгата. Представете си по-натам за какви изненади иде реч.