Book party

Wednesday, February 04, 2009

"Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков

Ще започна отдалеч. В края на миналата година, когато най-често срещаната дума е „равносметка”, попаднах на материал, който увеличи употребата на спомената дума. Заглавие на (британския) вестник Телеграф ме попита кои са книгите, които ме е срам да споделя, че не съм чела. Няколко подаръка по-късно, отговорът дойде: „Майстора и Маргарита”.

Броих до 30 (дни), за да проверя дали репликата „Това е най-хубавата книга!” ще стърчи така настоятелно у мен и нищо не се промени. Известна съм с това, че често забравям неща, които не е прилично да се забравят, не помня автори и имена на герои, избледняват ми дори сюжетите. Не и този път.

Майстора и Маргарита са влюбена двойка, която завистта и тесногръдието за малко да погубят. Майсторът е писател, избрал Пилат Понтийски за носеща колона на романа си, а Маргарита е красива, жизнена и го подкрепя. От друга страна, Дяволът идва на земята, за да разнообрази ежедневието си и за да провери дали московчани са все такива, каквито ги помни. Убеждава се във всичко, което го е интересувало много неочаквано и смехотворно. Дяволът Воланд е с едно светло и едно тъмно око. Помагат му дебел черен котарак с приятно остро поведение, един герой с карирано сако, нещо като самодива и един прекрасен лош човек с перде на едното око и изпъкнал кучешки зъб. Последният е Азазело.

Книгата преплита три истории. По-интересното е, че преплита няколко жанра – стегната и не лигава любовна история, исторически интерпретации, свеж трилър, супер елегантна ирония, мъркащ хумор и фантазия, много фантазия.

На следващия Хелоуийн съм Азазело.

Кажете сега кои са книгите, които ви е срам да споделите, че не сте чели?

24 Comments:

  • :)))


    Виждам, че си чела ново издание на книгата.
    Моето датира от времената на баба ми - в цялата книга, персонажите от ж.р. се споменават със звучното и приятно "мома". В края на романа исках ужасиите, които Воланд и компания спретваха на някои от героите, да споходят и преводача:)))


    А иначе, библейската нишка и разговорът за Христос, в самото начало на книгата, са нещата, което няма как да забравя:)


    Поздрави,

    Gevura

    By Anonymous Anonymous, at February 4, 2009 at 8:39 AM  

  • сто сресвания преди сън (или нещо такова)
    няма такава глупотевина...

    By Blogger tihin, at February 4, 2009 at 8:43 AM  

  • @Gevura: Библейската нишка ми е на трето място от историите, но без нея нищо нямаше да е същото.
    Обикновено смъквам много точки за лош превод, но тази книга май май мога да я харесвам, дори да заменят всички "но"-та с "ала".

    @tihin: М?

    By Anonymous anika, at February 4, 2009 at 9:03 AM  

  • Това с гребена е някакво наказание заради хвалбите по повод тази 'глупотевина', май.

    Има си хора на крайностите :))

    By Blogger alvin, at February 4, 2009 at 12:19 PM  

  • :D След това обяснение чак ме е срам, че не се сетих веднага. Но те tihi(n)те води винаги така пишат :) За напреднали :)

    By Anonymous anika, at February 4, 2009 at 12:26 PM  

  • ;)) Хммм, интересно:)) Любовта между двамата ми се стори доста "ординъри" - невъзпрепятсвана, възможна и недоумявах на напъните на Булгаков да я направи точно обратното.:)

    А иначе - на въпроса! Срам ме е, че не съм чела всички части на "Пътеводителят...", например.:))

    Gevura

    By Anonymous Anonymous, at February 5, 2009 at 1:30 AM  

  • абе аз съм прочела каквото си искам да прочета ;;;
    стоте сресвания е книга, която четох и много ме е срам (и яд), че изчетох.

    не съм чела всички "изкуството да ... мотоциклети, риболови и пр." обаче хич не ме е срам :)

    By Blogger tihin, at February 5, 2009 at 3:04 AM  

  • @ tihin: Ааа :)) Това не било наказание за мен, колко се радвам. Никога, дори да ти кажат, че ще останеш вечно млада, не чети "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет" - по-голям приятел на скуката няма на света! Много умно не се срамуваш :))

    Има една перверзна, която много искам да намеря. Ако някой ми мисли доброто, може да я потърси за мен - 11 000 камшика. Anybody?

    @Gevura: Като се замислиш, всички любови са много еднакви. Е, освен, ако баща ти не те е обещал от невръстна детска възраст на сина на лихваря :))

    Та, любовта тук е възпрепятствана от това, което се случва в главите на хората. От притесненията им и страховете им. Това е най-притеснителното възпрепятстване, така мисля. Най-опасното и с възможен летален край. :) Ако в същата история Маргарита не беше каквато е - спонтанна и малко изтрещяла - историята може би щеше да е "ординъри" :)

    By Anonymous anika, at February 5, 2009 at 3:53 AM  

  • днес 11000 камшика
    утре Месарят

    ;;; започвам да те преоткривам.

    By Blogger tihin, at February 5, 2009 at 6:23 AM  

  • Не мога да го разбера това възхищение!? Ако е трябвало някой да се възхищава от книгата, то това са били връстниците на Булгаков и най-много поколението след него. Романът си е останал просто в онова време и не е помръднал и на йота. Останал е само новаторският стил.

    Сюжетът е като разплетена кошница, няма нито една завършена нишка. Любовният елемент е приравнен до болните амбиции на един писател в маниакална депресия и неговата възлюбена - богата (уж, насила) оженена невеста. Магариите на дявола и свитата му са по-безобидни и от тези на Бъгс Бъни. Силата на книгата е единствено в абсурда и цинизма, които ако не бяха толкова репресирани и плахи, щяха да са наистина забележителни и запомнящи се.

    Съжалявам много и за частта с религията. Щеше ми се да беше си доразвил разказа повече, а не да го завършва по този нелеп "приказен" начин.

    Ужасно плаха книга, заслужаваща уважение, единствено заради времето, в което е писана. Убеден съм, че на човек роден след последното обръщане на палачинката, редовете няма да му кажат нищо. Ще я захвърли, без да му мисли.

    By Anonymous marsupial, at February 5, 2009 at 1:35 PM  

  • Ето го и батко, който ще се опита да обясни, защо тази книга е едно от най-нелепите недоразумения, писани на хартия.
    За съжаление на мен само новаторство в четивата не ми стига, винаги искам книгата да има съдържание и смисъл. А това е самоцелен експеримент, който включва само и единствено двама души - Булгаков и Големия брат с мустака. Защото и аз попрочетох това-онова около писането на книгата, поводи, отзиви и реакции. Това произведение може дори спокойно да се отпише от категорията литература, ако гледаме по-стриктно, защото то не е предназначено да бъде четено от публиката, от редовите читатели. То е изясняване на позиции между двамата. Всичко вътре е подчинено на някаква тяхна игра и понеже е натъпкано с изобилие от клиширани двусмислици, както като образи, така и като подтеми (които, нека си го кажем направо, подхождат идеално за второкласен венецуелски сериал), когато попадне в ръцете на нищо не подозиращ що-годе интелигентен читател, той започва да намира вътре нещо за себе си. Нещо, което с гаранция не е било целено да бъде видяно. Това не е капан, който целенасочено е построен, изкусно прикрит от автора в сюжета, който чака любознателните читатели. Това е просто бунище, където човек вижда нахвърляни шарени парченца от разбити и вече никому ненужни вехтории, но които позволяват да бъдат тълкувани. Неприятното е, че те не стават за нищо и са тотално непотребни.
    Та така, мили деца, салса за куци самодейци, ама без хубавата музика...;)

    By Blogger Стоян, at February 6, 2009 at 9:17 AM  

  • :)) Истински момчешки коментари, супер!

    Аз само ще припомня, че красотата е в очите на наблюдаващия :)

    @marsupial: Аз всъщност новаторско не срещнах в нея, но ако имаш предвид, че е нова спрямо времето си - не знам, далеч не съм изчела всичко тогавашно... Собствено я „превъзнасям” поради една причина – докато я четях силно контурно видях физиономиите и манталитета всички, които се движеха вътре. Стори ми се, че ги познавам отдавна. Обикновено това не се случва след просто едно подробно описание, трябва му повече.

    @Стоян: Теб не съм сигурна, че те разбрах напълно. Споменаването на братя без имена винаги ме обърква (blink blink ;) А ако биеш натам, че велика политическа система стои зад написването, аз нямам проблем с това. Все пак съм фен и на "Тютюн"...

    By Anonymous anika, at February 6, 2009 at 9:54 AM  

  • Извинявам се, Големия брат=Сталин. Мислех, че се подразбира.:)

    By Blogger Стоян, at February 7, 2009 at 6:16 AM  

  • Аз пробвах да чета 'Майсторът и Маргарита' преди години и не успях, но пък тогава си бях направо малък.
    Значи още един глас за 'момичетата я харесват, а момчетата - не' :))

    Но имам няколко любими Булгакови неща от 'Диаволиада', кратки разкази, и смятам, че е много добър.
    Едната история толкова я харесах, че мислих да я цифровизирам с клавиатурата и да я пусна да огрее всички онлайн.

    В тоя ред на мисли, Цонко, не мисля, че Булгаков е автор, който така лековато може да бъде обвинен, че си пише и хората откриват там нещо, ама това не е търсен ефект.
    Лично мнение ;)

    По другата тема:
    Срам ме е, че не съм чел "Под игото" :D

    By Blogger alvin, at February 7, 2009 at 7:25 AM  

  • И аз заорах, а уж съм момиче.:)

    By Blogger lindyhopper, at February 8, 2009 at 1:57 AM  

  • @Alvin

    Не се сещам за никой, който чете и препрочита "Под Игото" за удоволствие:))


    Gevura

    By Anonymous Anonymous, at February 9, 2009 at 11:31 AM  

  • @гевура
    Аа, аз знам една такава.;) Че и други такива възрожденски смешки препрочита и цитира в най-подходящи моменти.:)

    А по другия въпрос - не съществува такава книга, за която да ме е срам, че не съм я чел.:)

    By Blogger Стоян, at February 10, 2009 at 11:07 AM  

  • 11000 kamshika e interesno chetivo, po moemu ne e perverzna, po-skoro naturalistichna. Edinstveno seksyt s dvumesechni bebeta e malko smushtavasht.

    By Blogger Crash Davis, at February 18, 2009 at 1:49 PM  

  • @ Стоян

    Чакай, че ми стана интересно:) Каква ли еманация на човешката мъдрост може да се извлече от "Под Игото" или "Чичовци"?:))

    Само не ми казвай "Лудите, лудите - те да са живи!":)

    Аз на "Под Игото" четох по диагонал само първите няколко глави и последната. Частите с подготовката на въстанието ( пък и не само) не съм я отваряла дори:)
    Това от позицията на възпитаник на ХГ и човек, кандидатствал с литература на времето:)))

    @ Crash Davis

    Здрасти, Смит:))))

    @ Anika&Alvin

    Чета Хорхе Волпи и ми харесва!!!!

    Ииии-ххххаааа!;)))

    Сори за оф топика:)


    Gevura

    By Anonymous Anonymous, at February 19, 2009 at 8:16 AM  

  • "Под Игото" може и да е исторически адвенчър, но "Чичовци" си е писание с послание, май :)

    By Blogger alvin, at February 19, 2009 at 10:31 AM  

  • A, забравих:

    Смите, мамка му, леко е смущаващо бе, верно :D

    By Blogger alvin, at February 19, 2009 at 10:32 AM  

  • @Alvin

    Да, да...
    Абе, мразя Вазов и в "Спора между поколенията" заставам на страната на Славейков!

    Пък "Немили-недраги" ми се падна на изпита след седми клас и гледах като пудел през цялото време:)))

    Gevura

    By Anonymous Anonymous, at February 19, 2009 at 12:33 PM  

  • @ Alvin

    Smushtavashto mi e sega, kogato vkyshti si imam trimesechno choveche. Predi tova ne se bqh zamislql kolko bezzashtitni sa bebetata. No v kraina smetka tova si e hrumvane na avtora, koi sym az da go sydq.

    By Blogger Crash Davis, at February 19, 2009 at 1:01 PM  

  • Не успях да я разбера тази книга и това е.
    Иначе ме е срам, че не съм чел "Швейк" и "Война и мир".

    By Blogger Kopo, at May 7, 2009 at 12:54 AM  

Post a Comment

<< Home