„Маншон, полуобувка и мъхеста брада”, Ено Рауд

Ако в училище децата трябва задължително да четат книги за големи, то големите със сигурност трябва понякога да се заключват на тавана и да препрочитат детските си книжни томчета. Фройд би казал нещо подтискащо по този повод. Нищо, важното е да е приятно.

„Маншон, полуобувка и мъхеста брада” е приключенска книжка за „юнаците” от заглавието. Така наричат те себе си след като се запознават, ядейки сладолед. Срещата им предопределя да са заедно за цял живот. И тогава започва приключението им. Маншон е маншон, защото е облечен в този аксесоар и никога не го съблича. Полуобувка е полуобувка, защото обича да върти пръстите на краката си, което изисква липса на предната част на обувките му. Мъхеста брада има точно такава, приятно зеленикава, в която виреят различни горски растения – боровинки, еленов мъх и т.н. В зависимост от гледната точка приключенията им са бели и пакости, които много добросъвестно поправят. Печелят медали и пият какао. Предубеденото възрастно око веднага би открило и закодираната истината, че всичко на света е взаимосвързано. Ефектът на пеперудата. Нищо, че в книгата има само котки, плъхове, птички, хора...

Срещала съм две корици – новата и старата. Очевидци твърдят, че старото издание е с възхитителни картинки. Като гледам образите от двете корици, определено остроносите повече подхождат и допълват героите. Но нали важното е въображението...

Първото впечатление от непрочетената книга беше от големината на буквите - чувствително увеличени в сравнение с приказките за възрастни са. И се чудя дали това е опит да се задържи вниманието на четящите деца или да се улеснят бабите им?