Book party

Thursday, January 08, 2009

„Бленуващите кристали”, Теодор Стърджън

Излиза, че всеки път преди началото на нещо ново трябва дълго да повтаряш мантрата, че нямаш очаквания, нямаш очаквания, нямаш очаквания... С голямо и неопределено любопитство започнах да чета „Бленуващите кристали” във време, в което трябваше да се учи денонощно за изпит. Заради това се четеше бързо и лесно, вероятно и заради малкия обем страници. Ако не друго, тази книжка си заслужава само заради начина, по който се е появила на българския свят.

Понеже това ми е първият път с Теодор Стърджън, ще му дам втори шанс, за да си обясня цялото фенство и мания около него. Единственият сигурен, субективен извод е, че бих го чела на английски, заради използването на „т.нар. ритмична (или метрична) проза, в която ударени и неударени срички се редуват закономерно (като в класическа поезия) и по този начин ненатрапчиво внушават определено настроение на читателите”.


„Бленуващи кристали” започва с осиновено дете, малтретирано от приемните си родители, от които бащата е гадняр с управленски амбиции. Детето, което яде мравки, си навлича неразбирането на целия свят, а един скандал и три отрязани пръста по-късно, то избягва и попада на камион с участници в панци (средно между цирк и панаир), който пък е управляван от някой, който мрази хора. И си мисли, че ще ги погуби с името на книгата. В панци изобилства от странни същества - джуджета албиноси, хора с крокодилска кожа и т.н., които отглеждат детето по-истински от човеците.

Корицата предизвиква асоциации с детска литература. Категорично не бих дала на деца да четат това, ако въобще се сетят да ме попитат. И ако разбера кога децата престават да са такива. А лицето на книгата е половината от съзнателното решение за покупка, нали?

Тъжното при старите книги е, че не можеш да се абстрахираш от това, че ги четеш днес и не можеш да си дадеш сметка какво са били тогава. Като остаряла кралица на красотата – има нещо, но ти трябва много оптимизъм, за да го откриеш и оцениш.

Приятни сравнения и леки фрази, опит за психологически обяснения и лайтмотивът, че сме това, за което се мислим, са сред силните страни на книгата. Останалото не мога много да го оценя.

7 Comments:

  • anika,

    А какво конкретно не ти хареса в "Кристалите"?

    Можеш ли да споделиш съвременни книги/автори, които дълбаят същите теми, но ти допадат повече?

    By Anonymous Калин, at January 9, 2009 at 2:39 AM  

  • Калин,

    1. Поздравления за всичко, което си/сте направил/и! Самоинициативата ми говори за хъс, хъсът ми говори за бъдеще. Браво!

    2. Кои са всъщност темите в "Кристалите”?

    Не бих казала категорично, че книгата не ми хареса. По-скоро не ми се стори кой знае какво. Самите кристали и тяхната функция не дадоха на действието нещо допълнително – същият сюжет можеше да се разиграе с друго „оръжие” и пак финалът щеше да е подобен. А останалото – добри срещу лоши минават през перипетии – светът го наблюдава в литературата и театъра от Античността насам. И това е неизбежно. Но талантът, за мен, си личи, когато това не е поднесено буквално. То ми се наби на очи в „Кристалите”.

    С "Кристалите" имах проблем като с „451 по Фаренхайт”, за която сега си давам сметка, че е много по-силна, отколкото я усетих тогава. В „Кристалите” нямаше нищо качествено ново, но отново го отдавам на факта, че е писана през 50-те. Точно затова си мисля, че старите книги трябва се четат в своето си време, за да са на място. Което може и да означава, че книгите имат характеристиките на новинарски медии, които пък по презумпция нямат...

    By Blogger anika, at January 9, 2009 at 5:12 AM  

  • 1. Благодаря! Много сме, силни сме, засилваме се все повече. ;)

    2. Ти самата - кои теми видя?

    (В момента не изпитвам тебе като читател - опазил ме Бог, след като половин форум хора се опитаха да ме заклеймят по подобен повод :( - а изпитвам допирните точки м/у моето разбиране на "Кристалите" и твоето. За да усетя как да си говорим оттук нататък.)

    3. Проблемът с "качествено новото" е проблем на познаването на литературата в хронологичната й поява. Кое кого е вдъхновило и т.н. Ако се доверяваш на имената, изброени в предговора на "Кристалите" - Стърджън се води учител на една маса народ от по-късните пишещи. Ако го сравняваш с постигнатото от хората, _стъпили_ върху постигнатото от него... трудно е. (По подобни причини аз не мога да чета почти никаква фантастика, писана преди 90-те, след като прочетох "Реквием за Хомо сапиенс" на Дейвид Зиндел. Включително "Землемориите" и "Дюн". Не намирам нищо, което Зиндел да не е развил по-добре... само че добре си давам сметка, че той се основава върху тия по-раншни образци, и ги уважавам за което.)

    Все пак - в блога на Григор Гачев се вихри много жарка дискусия за главното отличние на Стърджън от всички останали фантасти. Това е _качествена_ разлика, неизличена и до ден днешен. Надникни, има какво да те размисли.

    Лека вечер!
    К)

    By Anonymous Калин, at January 9, 2009 at 9:57 AM  

  • Да започнем с това, че фантастика по приницип не чета. Малкото пъти, в които съм го правила съм разбирала защо преди не съм го искала. Просто не е моето нещо.
    Погледнах блога, за който споменаваш, но и там не открих нищо за себе си, въпреки че личи сериозният опит. В него пише за автора и фантастиката, не толкова за самата книга. А и никога не очаквам от книгите да ми харесват, защото авторът е важно явление - искам самата книга да говори за себе си, не да има нужда от защита.
    Но, да е жива и здрава субективността, че без нея е скучно като в час по литература. :)

    By Blogger anika, at January 9, 2009 at 11:43 AM  

  • ...и да продължим - как? :)

    Щом не обичаш да четеш фантастика, обичаш ли да четеш книги заради съдържанието/темите и идеите им, или гледаш основно формата/стила?

    By Anonymous Калин, at January 9, 2009 at 1:28 PM  

  • Много следствен характер придоби обемът на въпросите :) И залагам 3 към 1, че няма да получиш кой знае колко още отговора.

    Аз ще я прочета до 1-2 седмици, да видим мен какво ще ме питаш ;)

    By Blogger alvin, at January 11, 2009 at 9:33 AM  

  • Само конкретни неща, и нереторични.

    Както винаги. ;)

    By Anonymous Калин, at January 11, 2009 at 12:47 PM  

Post a Comment

<< Home