Book party

Friday, January 16, 2009

„Шоколад”, Джоан Харис

Може пък да ме е налегнал зимният песимизъм, но тази книга с нищо не е по-добра от филма. Лично, не усетих нито духа, нито (извинете) топлината от лентата, които сигурно основно се дължат на криещата нещо усмивка на Жулиет Бинош, на втренчения поглед на Алфред Молина, лукавата енергия на Джуди Денч и, хъх, целия Джони Деп.
Между двете форми има основни разлики в историята. Например, на хартия Виан прелюбодейства с Рижия, който според нея самата много си подхожда с Жозефин (клептоманката), при която впоследствие заживява. Филмът е върнал времето назад и разказва действието в по-стари времена, което прави услуга на историята. В общи линии това се долавя (в книгата) само от изречението на Арман към внука й, когато обяснява, че на неговата възраст момчетата се интересуват от рок музика. В книгата липсва произходът на Виан – с бял баща и майка – индианка. Но не е страшно, цялостното впечатление се запазва и шоколадът и в двата случая побеждава.

Ако някой я е чел, може ли да потвърди, че Виан накрая се оказа бременна?

8 Comments:

  • Да. Прочети Бонбонени обувки. Тя е продължението.

    By Blogger Unknown, at January 26, 2009 at 4:31 PM  

  • Мхм, значи това е още една съществена разлика с филма. Малко се чудя за "Бонбонени обувки"... Но от друга страна и от чисто любопитство ще я пробвам по-натам - може пък липсата на филм да я представи в друга светлина.

    By Anonymous Anonymous, at January 27, 2009 at 12:32 AM  

  • Аз пък ще гледам филма, защото не съм, а възбуди любопитството ми.

    By Blogger Unknown, at February 6, 2009 at 2:05 AM  

  • :) После да дойдеш пак и да кажеш как ти се е сторил.

    By Anonymous Anonymous, at February 9, 2009 at 7:53 AM  

  • И аз гледах филма чак сега, с голямо закъснение. Искам да съм като баба Арман като порасна!:)
    Ама книгата едва ли ще чета. Как няма да го има индианския произход на Виан, че той беше половината от хубавината на филма.

    На другата сутрин се посурнах да си купувам шоколад с чили, но нямаше. *blush*

    By Blogger hazel, at March 23, 2009 at 2:51 PM  

  • Пък аз като порасна искам да съм Джуди Денч (в ролята й на М. :)

    По въпроса за шоколада - на нашите географски ширини съм го срещала само в черен вариант с марка Lindt. Ще ти бъде подарен скоро. Страстта към изкушението доведе до откриването на този блог http://www.chocablog.com/. Обмислям стартирането на българския му еквивалент. Чуват ли ме феновете?

    By Anonymous Anonymous, at March 25, 2009 at 1:43 AM  

  • Идвам с прясно изгледания филм, както обещах - да споделя впечатленията си :)
    Хареса ми, но се радвам, че преди това бях прочела книгата. Визуално филмът доста се приближава до преставата, която бях придобила от романа.
    В книгата има много неща, които ги няма във филма. И обратното :)

    By Blogger Unknown, at May 29, 2009 at 1:35 PM  

  • хм.. книгата прочетох с голямо желание! и филма мн го харесах! мога да кажа че индианската жилка на виан се усеща в книгата без да се споменава .:) а сега разбирам че бонбонени обувки е продължението..

    By Anonymous Даниел, at November 21, 2009 at 4:44 AM  

Post a Comment

<< Home