„Б като бира”, Том Робинс

Дори да е вярно, че последните месеци не бяха най-силните откъм проучване на книжарниците, все си мисля че нова книга на Том Робинс заслужава да бъде много по-пищно представена. Голямата ми изненада е, че годината на световната й премиера съвпада с тази у нас. Сигурно е хубав знак.

„Б като бира” е за пет-шест годишно момиченце, което опознава света на големите и почти винаги не го разбира. Разпитвайки за бирата, която й се струва странно питие и не проумявайки защо възрастните му отделят толкова голямо внимание, след няколко обезкуражителни случки, взима, че се напива. Тогава се появява феята на бирата и й обяснява всичко. В общи линии това е сюжетът. Част от него спестявам, защото трябва да остане и нещо скрито, за да не остава впечатлението за 14 похарчени лева за нищо.

„Б като бира” няма почти нищо общо с другите преведени книги на Робинс. Единствено може би наставническата фигура (в случая – на чичо Мо) и хубавата, но наивна девойка. Този път обаче те са роднини и няма любов в онзи смисъл. Дори давайки си сметка, че книгата не е нещо особено, чоплиш всяка следваща глава, без да усетиш. Синдромът на семките. Хубава е, особено, ако отдавна не си чел.

Най-много се впечатлих от описанията на мустаците на чичо Мо. Всеки път с референция към пилета. Като се замисля, досега май не съм срещала по-сполучливи и ведри описания на мустаци.

Мустаците му приличаха на умъртвено врабче.
Мустаците му напомняха за обезглавен кълвач.
Мустаците му бяха като прострелян синигер.

Допускам, че само Удхаус може да е по-колоритно мустакат в описанията. Някой да има други любими описания на мустаци?