Book party

Tuesday, June 06, 2006

Изумление и трепет, Амели Нотомб


Ако не беше такава корицата, май отдавна да съм я прочела. Момичето от корицата и от съдържанието е самата авторка - белгийка, расла в Япония, Китай и САЩ.
С изумление и трепет трябва да поглеждаш към императора, пише в древнояпонски протокол за поведение. Фабулата се развива в голяма японска компания, където авторката минава през всички възможни най-нисши стъпъла в йерархията. Действието не е кой знае колко динамично, но стилът е толкова лек и пипнат, че 118-те страници свършват изведнъж.
Това е най-малкото, но досега не знаех, че за японецът идеален брак означава жената да е по-голяма от мъжа, за да е негова "анесан тиобо" - съпругата - по-голяма сестра. Смята се, че когато жената е по-голяма, има повече опит и така помага на мъжа да се отпусне. Ценното в "Изумление и трепет" е описанието на съвременните японски мъж и жена.

Freakonomics, Стивън Левит и Стивън Дъбнър


Тази е една от книгите, които чаках с най-голямо нетърпение тази (и миналата) година.
Значи идеята и е да пречупи икономическите принципи през ежедневни явления и с това да обясни, че независимо от ценностната система на хората, всеки извършва измами, ако стимулът си заслужава. Също така обяснява и как абортите влияят на престъпността в САЩ, как брокерите на недвижими имоти са тъпи парчета, когато работят за нас и др.

Аз лично се изненадах от примерите за измами, които двамата автора дават като такива, които всички можем да извършим, но това го отдавам на презокеанските разлики в живота.

След като я прочетох, ми е странно какъв пазар би имала книгата в страните от Източна Европа, където толкова се говори за големи нарушения в жизненоважни области, че освен че са се изтъркали, са направили и незначими по-малките измами. Т.е. струва ми се, че ако тукашният читател иска да чете за измами (както е преведено заглавието, което намирам за основен минус на издателството) ще очаква конспирации от трансгалактическо ниво.
Въпреки това се радвам, че я прочетох и фактът, че стана на един дъх, говори много за стила и. Не че съм очаквала по-малко от журналист от списание Ню Йорк Таймс или учен с награда за най-добър американски икономист. В края на книгата самите автори пак са си го казали - най-вероятният резултат от прочитането е, че ще си задавате куп въпроси. Точно това ми се случи.