„Космически комедии”, Итало Калвино

Преди да прочета новата книга на Итало Калвино, реших да подгрея с нещо предишно и паднах в ръцете на изкусен продавач на second hand литература. Това е най-доброто му, каза ми той. Сега, след 128 страници за пръв път с Калвино, съм още по-любопитна какво ще представлява „Ако пътник в зимна нощ”. Последната изглежда като нещо различно от познатите неща на автора.

Доколкото въобще е уместно да говоря за познати негови неща, Калвино е романов поет, така да се каже, нежен човек с прилично въображение. Ако не знаех, че авторът е мъж, уверено щях да описвам пред приятели, че това е тиха жена с големи лъскави очи, която често гледа луната и гадае каква архитектура й е подходяща.

В космическите комедии (където нито веднъж не се засмях всъщност) е разказано за всички най-присъщи на хуманоидната раса чувства. Завист, лъжа, любов, предизвикателства, снобизъм и еснафски манталитет и т.н. Всичко това обаче се случва някъде в милиардите години преди и по време на създаването на вселената.

Иначе Калвино е един от най-влиятелните и известни италиански автори на миналия век, добросъвестно са написали wiki-ентусиастите.

Далеч не съжалявам, че прекарах няколко часа с нея, но едва ли е първото, което ще се сетя да похваля при следващ разговор за книги. Давам шанс на новата. Звучи ми добре.