„Последна любов в Цариград”, Милорад Павич

За Павич – или хубаво или нищо. Разбрах го веднага след „Обратната страна на вятъра” и така си остана до последната обърната карта.

Другото сигурно е, че и на най-издръжливите не препоръчвам да го четат на големи глътки, освен, ако опиянението не е тяхна втора природа. Павич е нещо като портвайн, с който не се очаква да се забавляваш цяла нощ, а дискретно да отпиеш малко след вечеря и автоматично да започнеш да се чувстваш друг.

Този път историята е разказвана чрез карти Таро, като за целта в изданието на Colibri има тесте от 22 карти, съставляващи „мистичната колода”. На персонажа/темата от всяка карта е отделена глава, а краят на книгата, за да добие функционалност приложеното тесте, представлява наръчник за гадаене.

Историята се вихри през няколко поколения на две враждуващи фамилии, които преплитат любов, омраза, тайни и слюнка. Със сигурност това е най-еротичната книга на Павич, въпреки че имам спомен и от предишни да е залитал в тази посока.

Както подозирах, и на други им е трудно да пишат за Павич, но поне са се постарали да отсеят няколко цитата. Когато ми остане време, и аз ще посоча моите любими.