"Защо купуваме", Пако Ъндърхил

Защо купуваме е адски забавна книга. Детайлно са описани всички психологически хватки на дълбокото море маркетинга, както и психологията на клиента.

Разбираш защо, дъвките и бомбонките винаги се подреждат около касите. Или защо магазините са подредени като за жени (и още по-важното, ако ще правиш магазин намери си жена за консултант). Защо козметиката за възрастни дами винаги е на нивото на погледа на очите. Колко е важно да познаваш конкуренцията и интериора на магазините им. Или защо безплатните торбички са важни.

Психологията на купувача, от неволното докосване в магазина между хората, до подредбата на закачалките, рафтовете, местата на касите ... до работното време на хипер маркетите.

Най-вече интересна, след това полезна (и то ако се занимаваш с предлагане на услуги и продукти.)

"Разпилени ноти", Стинг

Биография написана като приказка.

Обичам да чета биографии, въпреки, че на моменти ми идват фактологични и малко сухи. Стиг обаче е различен. Написал е книгата си като приказка, описвайки част от живота си. Преминавайки през зората на неговото творчество, малко (и очарователни) детайли от това как се е учил да свири. Не знаех, че е самоук. Красиви случки свързани с жените в неговия живот, откритията на романтичния свят.

Най-впечатляващото (за мен), бе историята в началото на книгата. Стиг описва гостуването си при интересно племе (!). Много емоции, напоени с дълбоки описания на чувствата и усещанията.

Става още по-симпатичен след тази книга.

"Хигиена на убиеца", Амели Нотомб

Когато имаш любим автор трябва и да страдаш!

Едни хора знаят, че Амели Нотомб вършее из кътчетата на непокорната ми душа и я преобръща с дантелата нагоре. "Хигиена на убиеца" е романът, който я е направил известна, става ясно от задната корица на книгата и всеки, който се е възхитил на "Изумление и трепет" бърза да купи всичко останало, като мен.

Това е книгата - диалог. Без да съм броила ми се струва, че общо има 5 или 6 описателни изречения, всичко останало е диалог. Между главния герой и разни журналисти. Много ясно, Амели няма току така да зачеркне бъдещето си и затова е вмъкнала в разговора някои гениални неща, както тя май обича да прави. Иронично или не, в "Хигиена на убиеца" е описана психологията на писателите и обяснение за някои техни постъпки.

Трудно се чете на моменти. Главният герой с наказателното име Претекстат Так през цялото време се заяжда с опонентите си и на места се чудех авторката въобще дали е имала друга работа, когато е пишела книтага, защото се изисква страшно много усилие да измисляш толкова теми и начини да се заяждаш с някого. Ама толкова да се заяждаш, че накрая ти иде да убиеш.

Прочететe част от книгата - последния абзац. По-бързо, де, защото издателството пуска нова книга на Амели Нотомб - "Речник на собствените имена". Суупер!