„Повратната точка”, Малкълм Гладуел

Миналата година, не щеш ли, без много шум у нас се е появила Повратната точка. Странно как книга, за която преди 5-6 години можеше да попаднеш на ревюта на всякакви езици, дори умишлено да страниш, у нас предизвика почти нулева реакция. Толкова ми е странно, колкото и фактът, че печатният „24 часа” се чете повече от „Дневник”.

С малко повече търпение, попаднах на интересни разсъждения за книгата – единствените, които намерих на български.

Тези, които са си направили домашното и са прочели Freaconomics може да дефинират Повратната точка като по-достойно четиво. Въпреки че и в двете има сходни примери, например тактиките за подтискане на престъпността в Ню Йорк преди 20-ина години, Малкълм Гладуел много по-умело и увлекателно прескача от модната истерия по Hush puppies през създаването и налагането на Улица Сезам до епидемиите от сифилис в САЩ и от самоубийства на Микронезия. И много други. Намира общото между тях и го обяснява приятно научно.

Идват празници, купете си я. А ако нямате проблеми със съвестта, можете да я намерите безплатно в нет-а.