"Майстора и Маргарита", Михаил Булгаков

Ще започна отдалеч. В края на миналата година, когато най-често срещаната дума е „равносметка”, попаднах на материал, който увеличи употребата на спомената дума. Заглавие на (британския) вестник Телеграф ме попита кои са книгите, които ме е срам да споделя, че не съм чела. Няколко подаръка по-късно, отговорът дойде: „Майстора и Маргарита”.

Броих до 30 (дни), за да проверя дали репликата „Това е най-хубавата книга!” ще стърчи така настоятелно у мен и нищо не се промени. Известна съм с това, че често забравям неща, които не е прилично да се забравят, не помня автори и имена на герои, избледняват ми дори сюжетите. Не и този път.

Майстора и Маргарита са влюбена двойка, която завистта и тесногръдието за малко да погубят. Майсторът е писател, избрал Пилат Понтийски за носеща колона на романа си, а Маргарита е красива, жизнена и го подкрепя. От друга страна, Дяволът идва на земята, за да разнообрази ежедневието си и за да провери дали московчани са все такива, каквито ги помни. Убеждава се във всичко, което го е интересувало много неочаквано и смехотворно. Дяволът Воланд е с едно светло и едно тъмно око. Помагат му дебел черен котарак с приятно остро поведение, един герой с карирано сако, нещо като самодива и един прекрасен лош човек с перде на едното око и изпъкнал кучешки зъб. Последният е Азазело.

Книгата преплита три истории. По-интересното е, че преплита няколко жанра – стегната и не лигава любовна история, исторически интерпретации, свеж трилър, супер елегантна ирония, мъркащ хумор и фантазия, много фантазия.

На следващия Хелоуийн съм Азазело.

Кажете сега кои са книгите, които ви е срам да споделите, че не сте чели?