Book party

Friday, October 10, 2008

"451 по Фаренхайт", Рей Бредбъри


Месеци наред се чудя какво да напиша за тази книга и отговорът продължава да е „не знам”.

Преди време в много личен разговор моя близка приятелка ми каза, че иска да е „17-годишна и луда” (каквато е много ключовата фигура в романа) и очаквателно ме гледаше, за да продължа стилистиката на разговора в такт с изреченията на Рей Бредбъри. Като разбра, че не съм го чела, подхвърли, че това било почти толкова срамно колкото да си момиче с положение и да не си скубеш или изрусяваш мъха над горната устна. След серия притеснения как точно ще се пречупя да чета фантастика, се престраших.

Бях подготвена, че Рей Бредбъри е поет. Донякъде още вярвам в това, поне по критерия „звучност”. Добър е. Но не мога да се примиря с идеята на книгата, както аз я разбрах. Идеята, че знанието е сила и че световната конспирация иска да спре индивидуалния ни възход и развитие на разума, ми е малко плоска. Вероятно за времето си е била подходяща – 1953 г. Мисля, това е всичко, което не ми допадна. Мисля също, че може и въобще да не съм права, защото това е било не повече от 20-ина години след началото на комерсиалното разпространение на телевизията и е редно да отчета факта, че трябва да си доста напредничав, за да прозреш, че медията може и да контролира живота ти, вместо да информира – както е и в „451 по Фаренхайт”.

Иначе хрумката, че функцията на пожарникарите в описаното време е да предизвикват пожари, а не да ги потушават, не е лоша. Пожарникарите подпалват домовете и книгите на хората, които са ги крили. Нещо като нравствена полиция, наказателен отряд. И както е зъл и безкомпромисен, главният герой среща момиче в тъмното, което говори различно от другите, после започва сам да търси книги, страда, гони го същия пожарникарски отряд, от който той е бил част и т.н.

Неудобно ми е да пиша нещо повече. Със сигурност обаче ще гледам последната екранизация, когато му дойде времето.

8 Comments:

  • Не знаех, че 451 е от библиотека Панорама;). Взимах книгата от библиотеката, а техният екземпляр беше обвит с мазен зелен картон.

    Все си мисля, че е добре да се запознаеш с Рей Бредбъри чрез "Вино от глухарчета" - никакви предизвикателства за неопитните фантасти (въпреки че вечерта беше посветена на него, когато за първи път ходих в Ефремов, а съвсем символично носех книга от баща му:). После има два варианта:

    - плавно преминаване към фантастични творби:

    "Възпявам електрическото тяло" (ако Виното наречем библия, то този сборник е прилежащото евангелие, запазих си специален афинитет към едноименния разказ и човека с Роршаховата риза). Така подготвени може да посегнете към 451 и чак тогава "Марсиански хроники" като най-фантастични;).

    - отклоняване към криминални сюжети със "Смъртта е занимание самотно", "Гробище за лунатици" (тук вече се понаситих на някои повтарящи се идеи или похвати, но от уважение довърших книгите).

    И след такава обиколка се връщаме към началото със закупуването на продължението на Виното - "Сбогом, лято", което излезе скоро на български. Не съм го чела, може би няма да е така упоително, както да четеш Бредбъри на 17. Ако се окаже по-слаба от оригинала, най-вероятно ще ми хареса поради автоматичната ми проява на "снизхождение към грешните". Трудното е да оцениш прехвалена книга извън контекста на писателя и този на хвалещия читател. "Идеята, че знанието е сила и че световната конспирация иска да спре индивидуалния ни възход и развитие на разума...". Струва ми, се има за какво да си побъбрите с автора на "Глупавата къртица";). И аз седнах да давам съвети вместо да се съсредоточа върху скубането на мустака! Само че не съм сигурна дали ще ми отива - какво означава "момиче с положение"?:)

    By Blogger lindyhopper, at October 10, 2008 at 11:51 AM  

  • Много ме зарадва коментар по-дълъг от текста, който го е предизвикал :)

    "Вино от глухарчета" отлежава кротко сега, затрупано от няколко други заглавия и ще е успех, ако се появят тук. Сигурно ще го отворя по празниците...

    Понеже виждам, че си на "ти" с фантастичното, би ли споделила коя е най-добрата фантастика, някога минавала пред погледа ти (ако този въпрос не е богохулство)?

    By Blogger anika, at October 11, 2008 at 1:34 PM  

  • Примерът с клуба трябваше да подскаже, че там се обсъждат и не толкова фантастични автори. Или казано наопаки – един фантаст може и други неща да пише (на първото ми посещение тази година говореха за Емил Манов, от него съм чела само „Моето първо лято“ и „Бягството на Галатея“, а те са всичко друго (с Галатея така ми дотегна, че не я довърших), но не и фантастични).

    От българските автори симпатизирам силно на Весела Люцканова. Най-напред четох трилогията за клонингите (интересно е, че отделните части са писани през различни десетилетия и в различен контекст), а миналата година сборника „Измамникът Рей и други разкази“. Половината от тези разкази предъвкват идеи от клонингите, а другата половина страшно ми хареса – за родените деца и техните родители:).

    Други хора ще се изкажат по-компетентно за този жанр. Аз имам само епизодичен опит, въпреки че не избягвам умишлено фантастиката – също като с английския – не се притеснявам да говоря, но много бързо ми се изчерпват запасите от думи;).

    By Blogger lindyhopper, at October 12, 2008 at 1:34 PM  

  • Пропуснах да отговоря на въпроса. И без това вече монополизирах коментарите;).
    Образци са ми А. Азимов с „Аз, роботът“ (класикал, питай А как
    се е вдъхновил за “Покажи ми човек“), братя Стругатски с „Пикник край пътя“(попаднах случайно на книгата, която се оказа съвсем неслучайна и необикновeна) и „Понеделник започва от събота“ (да се посмеем докато фантазираме), Дж. Уайт с „Галактическата болница (професионална слабост - хуманността разтегната до междувидовите различия)и др.

    By Blogger lindyhopper, at October 12, 2008 at 1:55 PM  

  • Какъв Азимов? А. се вдъхновява от природата, прочувсвената маорска музика и тетивата на лъка по залез!

    Аз ще чета 451 по Фаренхйат скоро, много скоро. Май съм я чел едно време, но не цялата, а може би просто съм я забравил в детайли. Почувствам ли меланхолия и сантименти, ще подхвна Бредбъри, той все тази струна опъва.

    пс - помня много точно (като усещане, не текст) историята с бабата във 'Възпявам електрическото тяло', много е добър...

    By Blogger alvin, at October 13, 2008 at 11:45 AM  

  • "... природата, прочувствената маорска музика и тетивата на лъка по залез!" Мхм. Дали по шопски това звучи като "Бира, пилешки крилца и сервитьорката, която ги поднася"?;)
    Сега вече може да ме изгоните и забраните достъп до блога...Благодаря за вниманието:).

    By Blogger lindyhopper, at October 14, 2008 at 9:01 AM  

  • Прочетох я миналия месец. Според мен изобщо не е фантастика, а антиутопия, при това от най-стряскащите. Защо да горим книгите, като можем да накараме хората да спрат да ги четат? Като например ги филмираме и почнем да ги прожектираме на N-измерни стени?

    БИ аз бях поразена от пророкуването на Бредбъри за влиянието на телевизията, дано не е пророк и за войната. При всички случаи начинът на мислене на хората сега е много близък до описаното в романа.

    Във филма "Еквилибриум" също имаше заемки от нея, впрочем.

    By Blogger hazel, at October 14, 2008 at 9:19 AM  

  • Телевизията, музикалните пчели... Горенето ми се струва не липса на прозорливост, а разработена тема на истинското, масово и показно такова от 30-те. А може би греша?

    By Blogger lindyhopper, at October 14, 2008 at 11:51 AM  

Post a Comment

<< Home