„Осем ловки демона”, Бари Хюгарт

Накратко: 8 ловки демона = 8 причини да прочетеш Бари Хюгарт

И аз като Алеко Константинов няма да посмея да описвам. Далеч съм от пряката асоциация между Ниагарския водопад и тази секси фантазия, но ми е поне толкова трудно да преразкажа. Какво ми причини – ефектът на двойно кафе след месеци въздържание. По-добре го е казал самият Хюгарт: „Едновременно с него мозъкът ми се мъчеше да асимилира и това, което ставаше отзад, но беше много трудно, защото когато човек види едновременно няколко чудати неща, изглежда те се неутрализират помежду си”. Това изречение намести впечатлението ми от книгата и всъщност обясни защо е трудно да пишеш за нея, без да заприличаш на цех за клишета.

Добре запознати източници твърдят, че дори Тери Пратчет може да завиди на стила на Бари Хюгарт. Едва ли Пратчет прибягва до завистта като начин на живот, но да, съизмерими гении са.
Ако не я намерите в кашоните с книги, ето я.

P.S. „Винаги съм се възхищавал от начина, по който богатите правят така, че хората да ги виждат как се виждат с хора, които вече са били видени да се виждат с хора, с които си струва хората да видят, че се виждаш, ако това е правилният начин да се изразя.” Това нямаше място по-горе, но нещо ми подказва, че е важно.