"Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки”, Ян Мартел

Няма нищо по-хубаво от приятните изненади. Издателите на Ян Мартел в България сигурно знаят това и поради тази причина години след публикуването на „Животът на Пи” сложиха на рафтовете „Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки”. В тази книжка има 4 разказа от ранния период на автора. Хронологично:

- „Фактите зад семейство Рокаматио от Хелзинки” е първият разказ, в който тягостно разбираш как се чувства болен от СПИН млад мъж. Опитвайки се да насочи мислите му в друга посока, негов приятел му предлага да измислят историята на въображаемо семейство като построяват сюжета му върху световни исторически факти от 19-ти и 20-ти век, без членовете на семейството да имат общо с тях. Например – когато е патентован ципът братята в семейството се скарват жестоко; в годината на обявяване на социалистическия реализъм за официална теория и метод на художественото изкуство в Съветския съюз, един от братята в семейството придобива контролен пакет акции в семейната корпорация и другия от борда на директорите..

- „Когато слушах струнния концерт за разстроена цигулка “Редник Доналд Дж. Ранкин” на американския композитор Джон Мартън” – моят личен фаворит. Канадец посещава САЩ и в една бръснарница вижда постер за концерт (разбирай – заглавието на разказа) и попада в един събарящ се театър. Става му интересен изпълнителя на разстроена цигулка, проследява го и научава колко наблюдателен и чувствителен човек е той. От този тип наблюдателни, които знаят какво се случва с притежателя на бюро, от което е преместен кламер.

- „Начини на умиране” – няколко броя писма от един и същ дежурен надзирател в затвор до една и съща майка с описание на смъртта на един и същ неин син. Вариациите се движат между описания как осъденият на смърт е бил спокоен, плачещ, истеричен или умрял от инфаркт преди затягането на въжето около врата.

- „Компания за огледала „Вита Етерна: Огледала до Второ пришествие” – баба и внук си правят огледало в една машина. За да си направиш огледало са нужни пясък (най-добрият е от Карибите), течно сребро, висококачествено масло и спомени. И после чакат огледалото да изстине, за да изчезнат думите от него. Честно.

Това да слагаш предълги заглавия на разкази, които по презумция изискват краткост, ми се струва проява на самоувереност. Получило му се е на Мартел. И четирите парчета текст приличат повече на изобретения, които съчетават съдържателен смисъл и не много типична форма на разказ.