„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, Робърт Пърсиг

Най-дълго четената книга – отне ми повече от два месеца. Благодарение на природния ми инат, стигнах до края. Когато се озовах там, си казах, че наистина има книги, за които си има време. На тази специално времето й е малко след 1974 г. (когато е писана).

Въпреки световната си популярност, я забравих в момента, в който отметнах последната страница. В книгата има безброй препратки към философи и преразкази на техни трудове. Мисля, че това ми дойде в повече. Всичко това е натрупано около сюжета на едно пътуване из Америка – баща и син на един мотор.

Съзнавам колко субективна е оценката ми, затова представям едно фенско мнение.