Животът на Пи, Ян Мартел

Никога не съм харесвала литература за животни, срам не срам... "Животът на Пи" я взех, заради респектиращия факт, че е наградена с Букър. Чудесна е!

Пи е индийско момче, истинското му име е Писин, но като малък той го мрази, понеже децата го наричат Писоар (с което само се потвърждава теорията ми, че колкото повече децата се подиграват на нечие име, толкова носителят му става значим, пораствайки). Баща му има зоологическа градина, благодарение на която научаваш например, че ленивците оживяват в хищнически условия именно защото са мудни, не правят резки движения и толкова ги мързи, че по козината им виреят водорасли във влажните сезони и така се прикриват.

Никога не съм харесвала литература за религии, срам не срам... По религия Пи е индус, но след среща с молещ се мюсюлманин и християнин, след разсъждения като "християнството е припряна религия (светът е създаден за 7 дни). Бог трябва да е силен и да надвива злото. Исус Христос е изтормозен и приказлив..." героят започва да изповядва и трите религии.

Семейството му иска да имигрира в Канада, тръгва с кораб, който потъва, а Пи се спасява в лодка с няколко диви и не толкова животни.

Ако някъде срещна ревю на книгата, писано от отдавна практикуваща българска критичка, то ще е нещо като "това е книга, която ни кара да се замислим, въпреки стресовото си ежедневие, наистина да преосмислим връзката човек-животно". Този път ще е права.