Book party

Tuesday, August 28, 2007

„Истанбул”, Орхан Памук


Доскоро Орхан Памук беше в списъка „тези не са за мен”. Първата ми среща с него беше в „Името ми е червен”, която се води за „най-масовата” му книга, но не си говорехме на един и същ език и се разделихме 10 страници по-късно.
„Истанбул” обаче ми падна в ръчичките, за да докаже, че понякога хората бъркат. Въпреки първоначалния сблъсък с архаичните думи и правописни грешки от типа „на менЕ”, тя е от малкото произведения, които оставят усещане за завършеност и не си и помисляш да се запиташ „кому беше нужно всичко това?!”. В тази книга има всичко – история – научна и лична, емоция, снимки и убедителност. На места автобиографично, на места художествено, друг път в историческа хронология, Орхан Памук рисува (общо взето той действително прави това през всичките над 400 страници) и след разговор с майка си завършва категорично „Няма да стана художник. Ще стана писател”. Добра хрумка.

4 Comments:

  • хм.

    By Blogger tihin, at August 29, 2007 at 5:39 AM  

  • Странно ми беше това, че очевидно освен литературната критика се е намерил и някой читател да напише нещо положително за Орхан Памук. Аз се опитах 2 пъти(Черна книга и Името ми е червен) да се преборя с него, но и двата пъти бях повалена и не успях да прочета повече от 80стр. Може би "Истанбул" е нещо като вратичка, през която да можеш да погледнеш и да разбереш част от света, който "рисува", но аз за сега ще го оставя настрана. Благодаря на автроа за коментара, ако реша да се върна към Памук знам, че това ще е с Истанбул...

    By Blogger Zaketa, at October 6, 2007 at 6:54 AM  

  • всъщност "мене" е толкова правилно, колкото и "мен" :) така ме изненадаха миналата седмица :)

    колкото до Памук - и аз не можах да се преборя с "Сняг", но животът е пред мен :)

    By Blogger Ники Руева, at December 12, 2007 at 2:10 PM  

  • Аз прочетох двайсетина страници от "Сняг", докато чаках пред един стоматологичен кабинет :)
    Познатият садистичен звук зад вратата ми късаше нервите, но все пак тези двайсет страници ми харесаха. Смятам да я дочета някой ден.

    By Blogger alvin, at January 24, 2008 at 4:49 AM  

Post a Comment

<< Home