"Нов живот", Орхан Памук

Накрая Орхан Памук ще се окаже полезен като соев кълн, който никой в тийнейджърството си не обича, но предпочита някъде след 26-тата си годишнина. Полезен и важен, понякога досаден, дразнещ, но оставащ. Кое е това, което кара хората отново да отхапват от нещо, което не им е вкусно и след това да не могат без него – не знам. Ще го оставя на философите.

„Нов живот” няма почти нищо общо с всичко памучно, което познавам. Има сюжет дори. 300-страничен труд, който в историята за книгата, която променя човека (или го намира, или го създава) и за неизбежното влюбване, леко прокарва нишки, в които всички сме се увивали. Ето моите топ 5 истини:

 Най-великото богатство в живота е да откриваш уникалността на всяка вещ

 Вещите притежават памет (оле!). Подобно на нас притежавали свойството да съхраняват и да отмятат случващото се с тях, имали свои спомени. Вещите общуват помежду си с въпроси, разбират се, шепнат си и изграждат своя тайна хармония

 „Докато в някоя компания всеки с чаша в ръка се опитвал да грабне вниманието и ръсел шегички, Нахит току се отделял в ъгъла и потъвал в собствените си размисли, придаващи мекота на суровия му поглед; точно така най-неочаквано откривал бисер в душата на човек, пренебрегван от всички, измъквал този бисер на белия свят и се сприятелявал с него – със сина на прислужника в градския лицей или със смахнатия, но поетичен киномеханик, вечно зареждащ прожекционния апарат с неподходяща ролка” (познавам такъв човек. Това дали ме прави бисер?!)

 При рухването на великите цивилизации и при изличаването на паметта, безнравствеността обладавала най-напред децата

 „Настъпи мълчание... и според мене си казахме, че това мълчание беше нашето най-смислено чесане на езиците”


Орхан Памук си мисли, че добрата книга е нещо, което ни напомня за целия свят; добрата книга е нещо, неприсъстващо в самата нея, но което усещаме чрез разказаното от нея. Е какво, не е ли като казано от самотен и мъдър учител по литература? Такъв човек само би подхвърлил, че трябва да изпълним всяко свое болно желание, само и само да разберем, че сега сме най-щастливи.