Book party

Saturday, May 17, 2008

"Вътрешната страна на вятъра", Милорад Павич


Обожавам Амели Нотомб. Тя е чаровно малко чудовище, както едно издателство я нарича на корицата й. Много вдигна летвата и не подозирах някой някога да я достигне по ефектност в моята класация. Но то се случи. Даже е мъж. Казва се Милорад Павич, за когото сега съжалявам, че съм открила толкова късно. Мисля си за класация на най-впечатляващите първи изречения от книги, която все още събира кандидатури. Ама от тези първи изречения, които не те оставят на мира, докато не затвориш последната страница.

„Вътрешната страна на вятъра” всъщност дава опция за две първи изречения, защото книгата е разделена по средата. Е, факт, рискувате, докато четете едната част в автобуса някой да гледа подозрително и да ви мисли за позьор, понеже вижда, че всъщност книгата е обърната наопаки. Но само вещите в занаята знаят, че сте на правилното място, с правилния автор и правилните изречения. Та, както вече стана ясно, книгата е разделена на две – едната е за Херо (впечатляваща сръбкиня с дълга коса, която тя ползва вместо обувалка за обувки, студентка по химия, която държи гримове и книги в хладилника си) и Леандър (свещеник-зидар, чието време върви по-бързо, отколкото на останалите и му трябва свещ, за да има сношение с жената, която обича. Неграмотен, но почти гениален). Херо и Леандър са участници в древногръцки мит за любовта, но това е неинтересното. Графичното разделение на „Вътрешната страна на вятъра” всъщност свързва героите на Павич и много трябва да внимаваш, за да разбереш как. Добрата новина е, че дори да се разсееш в търсене на връзката между двамата, има много какво да вземеш.

И накрая май излиза, че Амели Нотомб и Милорад Павич са моите Херо и Леандър. Вие имате ли си автори XX и XY, които искате да ожените, както аз тези двамата заради експеримента да видя децата им какво ще представляват?

Ето откъс, да видите, че не лъжа.

2 Comments:

  • Плътен текст.

    "Аз, настоящият собственик на кутията за писане, я откупих в предпоследната година на двадесети век за 1000 германски марки от един келнер в Будва заедно с тайнствената усмивка, която последният донесе със себе си от кухнята над чинията с червена риба, приготвена тази вечер за гостите на хотела."

    Из Кутия за писане

    By Blogger alvin, at May 20, 2008 at 12:24 PM  

  • Много ми хареса и на мен. И сега, повече от сигурна, ще посегна на Амели Нотомб :)

    By Blogger Minerva, at May 28, 2008 at 6:02 AM  

Post a Comment

<< Home