„Бленуващите кристали”, Теодор Стърджън

Понеже това ми е първият път с Теодор Стърджън, ще му дам втори шанс, за да си обясня цялото фенство и мания около него. Единственият сигурен, субективен извод е, че бих го чела на английски, заради използването на „т.нар. ритмична (или метрична) проза, в която ударени и неударени срички се редуват закономерно (като в класическа поезия) и по този начин ненатрапчиво внушават определено настроение на читателите”.
„Бленуващи кристали” започва с осиновено дете, малтретирано от приемните си родители, от които бащата е гадняр с управленски амбиции. Детето, което яде мравки, си навлича неразбирането на целия свят, а един скандал и три отрязани пръста по-късно, то избягва и попада на камион с участници в панци (средно между цирк и панаир), който пък е управляван от някой, който мрази хора. И си мисли, че ще ги погуби с името на книгата. В панци изобилства от странни същества - джуджета албиноси, хора с крокодилска кожа и т.н., които отглеждат детето по-истински от човеците.
Корицата предизвиква асоциации с детска литература. Категорично не бих дала на деца да четат това, ако въобще се сетят да ме попитат. И ако разбера кога децата престават да са такива. А лицето на книгата е половината от съзнателното решение за покупка, нали?
Тъжното при старите книги е, че не можеш да се абстрахираш от това, че ги четеш днес и не можеш да си дадеш сметка какво са били тогава. Като остаряла кралица на красотата – има нещо, но ти трябва много оптимизъм, за да го откриеш и оцениш.
Приятни сравнения и леки фрази, опит за психологически обяснения и лайтмотивът, че сме това, за което се мислим, са сред силните страни на книгата. Останалото не мога много да го оценя.
7 Comments:
anika,
А какво конкретно не ти хареса в "Кристалите"?
Можеш ли да споделиш съвременни книги/автори, които дълбаят същите теми, но ти допадат повече?
By
Anonymous, at January 9, 2009 at 2:39 AM
Калин,
1. Поздравления за всичко, което си/сте направил/и! Самоинициативата ми говори за хъс, хъсът ми говори за бъдеще. Браво!
2. Кои са всъщност темите в "Кристалите”?
Не бих казала категорично, че книгата не ми хареса. По-скоро не ми се стори кой знае какво. Самите кристали и тяхната функция не дадоха на действието нещо допълнително – същият сюжет можеше да се разиграе с друго „оръжие” и пак финалът щеше да е подобен. А останалото – добри срещу лоши минават през перипетии – светът го наблюдава в литературата и театъра от Античността насам. И това е неизбежно. Но талантът, за мен, си личи, когато това не е поднесено буквално. То ми се наби на очи в „Кристалите”.
С "Кристалите" имах проблем като с „451 по Фаренхайт”, за която сега си давам сметка, че е много по-силна, отколкото я усетих тогава. В „Кристалите” нямаше нищо качествено ново, но отново го отдавам на факта, че е писана през 50-те. Точно затова си мисля, че старите книги трябва се четат в своето си време, за да са на място. Което може и да означава, че книгите имат характеристиките на новинарски медии, които пък по презумпция нямат...
By
anika, at January 9, 2009 at 5:12 AM
1. Благодаря! Много сме, силни сме, засилваме се все повече. ;)
2. Ти самата - кои теми видя?
(В момента не изпитвам тебе като читател - опазил ме Бог, след като половин форум хора се опитаха да ме заклеймят по подобен повод :( - а изпитвам допирните точки м/у моето разбиране на "Кристалите" и твоето. За да усетя как да си говорим оттук нататък.)
3. Проблемът с "качествено новото" е проблем на познаването на литературата в хронологичната й поява. Кое кого е вдъхновило и т.н. Ако се доверяваш на имената, изброени в предговора на "Кристалите" - Стърджън се води учител на една маса народ от по-късните пишещи. Ако го сравняваш с постигнатото от хората, _стъпили_ върху постигнатото от него... трудно е. (По подобни причини аз не мога да чета почти никаква фантастика, писана преди 90-те, след като прочетох "Реквием за Хомо сапиенс" на Дейвид Зиндел. Включително "Землемориите" и "Дюн". Не намирам нищо, което Зиндел да не е развил по-добре... само че добре си давам сметка, че той се основава върху тия по-раншни образци, и ги уважавам за което.)
Все пак - в блога на Григор Гачев се вихри много жарка дискусия за главното отличние на Стърджън от всички останали фантасти. Това е _качествена_ разлика, неизличена и до ден днешен. Надникни, има какво да те размисли.
Лека вечер!
К)
By
Anonymous, at January 9, 2009 at 9:57 AM
Да започнем с това, че фантастика по приницип не чета. Малкото пъти, в които съм го правила съм разбирала защо преди не съм го искала. Просто не е моето нещо.
Погледнах блога, за който споменаваш, но и там не открих нищо за себе си, въпреки че личи сериозният опит. В него пише за автора и фантастиката, не толкова за самата книга. А и никога не очаквам от книгите да ми харесват, защото авторът е важно явление - искам самата книга да говори за себе си, не да има нужда от защита.
Но, да е жива и здрава субективността, че без нея е скучно като в час по литература. :)
By
anika, at January 9, 2009 at 11:43 AM
...и да продължим - как? :)
Щом не обичаш да четеш фантастика, обичаш ли да четеш книги заради съдържанието/темите и идеите им, или гледаш основно формата/стила?
By
Anonymous, at January 9, 2009 at 1:28 PM
Много следствен характер придоби обемът на въпросите :) И залагам 3 към 1, че няма да получиш кой знае колко още отговора.
Аз ще я прочета до 1-2 седмици, да видим мен какво ще ме питаш ;)
By
alvin, at January 11, 2009 at 9:33 AM
Само конкретни неща, и нереторични.
Както винаги. ;)
By
Anonymous, at January 11, 2009 at 12:47 PM
Post a Comment
<< Home