„Инверсия на слабоумието”, Давид Фоенкинос

Подобно на предишните два романа на Фоенкинос, този също изумява със свежи включвания и тъжни констатации.

Действието се върти основно около една млада двойка, която се разделя, когато мъжът подарява на приятелката си консерва с риби с изтекъл срок за 30-ия й рожден ден. Отчаян и неразбран, той започва да прави нищо, разхожда се и по време на силен дъжд се укрива в една книжарница. Там, за да избегне неудобното положение, в което трябва да признае, че се е скрил само заради дъжда, се заговаря с продавач, който някои наричат слабоумен. Настава дружба. Заживяват заедно. В апартамента, от който приятелката му още не се е изнесла, защото няма къде да живее. Мъжът обожава момчето от книжарницата. То е топчесто същество с миловидна физиономия и нарича себе си племенник на Милан Кундера, заради който е дошъл да живее в Париж. И така, след време всички са обсебени от момчето, правят глупости в името на умилението. Вероятно защото „ако интелигентните хора ни карат да се свиваме, слабоумните измъкват скритите ни способности”.

Към края на книгата започваш искрено да се притесняваш за метналните способности на героите, действието отива в психопатска тъмнина и те хваща малко страх. Но се търпи, защото първите части на книгата са непредвидимо завързани и смешно силни. Какво да говорим повече - вземете си я и ще видите, че това ще е един от най-добре изкараните ви уикенди.