„Гълъбът”, Патрик Зюскинд

Изглежда Патрик Зюскинд си пада по ексцентрични самотници. Не ексцентрични, а интровертни май.

Подобно на „Парфюмът” главният герой в „Гълъбът” е осезаемо луд, но във втората книга е по-възрастен. Живее сам, на един таван и той е смисълът и целта на живота му. Събира пари, за да го купи, което ще го накара да се чувства покорил върхове. Нашият човек Жонатан е пазач в банка, който плаши престъпниците с принципа на сфинкса – седи безмълвно и излъчва величие, тайнственост, която ги кара да мислят, че ще си имат взимане – даване с по-висши създания, ако дръзнат да направят злина.

Една сутрин обаче, както тръгва към общата баня на етажа, Жонатан за малко спира нормалното функциониране на мозъка си. Защото пред него, на таванския коридор, се вписва един гълъб. С обло втренчено око. Пазачът на банката толкова се възмущава от съществуването на подобен животински вид на неговия таван, че решава да промени живота си, да не се връща в тази квартира, да се самоубие дори. Като всеки човек с разбъркана психика, забравя да прави най-обикновените неща в работата си и това още повече го обърква. Къса си панталоните, залепя ги тиксо, за да се върне в банката. Разсъждава върху свободата на скитниците и бездомниците и яде сардини с масло.

Едва ли тази книга ще получи екранизация, въпреки че би се получил добра късометражна лента. Сещам се за постановката „Контрабасът” и май май излиза, че заглавията на текстовете на Зюскинд са фобиите на героите му.

Издателството Унискорп обаче май леко са се унесли, когато са изчислили цената от 14 лв. за 100 страници, дори за книга с твърди корици.