"Дългият път надолу" според Ник Хорнби

Това е последната книга на Ник Хорнби, който ми е от най-любимите автори. Издадена е тази година (2005) и браво на българското издателство "Кръгозор", че са реагирали толкова бързо да я пуснат в България. Според световната преса, романът се превръща в поредния Ник Хорнби_бестселър, но на нашия пазар едва ли ще има такъв успех - заради посредствения превод.

Разказва се за четирима души, между които общото е, че на Нова година са в Лондон и че искат да се самоубият от един и същ небостъргач. Там се запознават, намеренията им да скачат се провалят. Героите са много различни един от друг - тинейджърка, възрастна жена с дете-инвалид, журналист - женкар и един Джейджей, който най-малко ме дразнеше от четиримата. Той е американец, искал е да стане музикант, бил е такъв дори, но групата му се разпада и приятелката му англичанка го зарязва.

Няма много смешки (преди няколко дни изрично ме попитаха за това; отдавам го на превода). Отговорих също, че тук-таме има urban-мъдрости. От типа изказвания на тинейджърката Джес "трябва ти много самоувереност, за да влезеш в някое малко заведение с атмосфера и редовни посетители" и с това обяснява защо предпочита безличността на "Старбъкс".

В тази книга на много малко места си казвах "точно! и аз това си мисля понякога"

Препоръка: да се чете в оригинал (A long way down, Nick Hornby)