Book party

Thursday, March 05, 2009

„Краткото царуване на Пипин IV”, Джон Стайнбек

Пипин IV, потомък на Пипин Къси, е астроном по душа и хоби. С прилични доходи от няколко декара френски лозя, с мъдростта на зрял мъж, който вече знае кои са важните неща в живота, с екстравагантна дъщеря Клотилд и съпруга Мери, която много държи на класовото разделение, той живее в центъра на Париж и обожава съдбата си на откривател на Елисейската комета.
„Господин Еристал (Пипин IV) беше французин до мозъка на костите си, и все пак нещо повече от французин. Например, не смяташе, че е грях да не говориш френски и че е превземка от страна на един французин да учи чужди езици. Самият той говореше немски, италиански и английски. Проявяваше задълбочен интерес към прогресивния джаз и харесваше карикатурите в „Пънч”. Възхищаваше се от англичаните заради тяхната твърдост и заради страстта им към розите, конете и някои видове поведение”. Тази дребна несъвместимост с общоприетото ще му донесе разни неволи и тук ще замълча.

Един ден френският парламент, разяждан от разсъждения за бъдещото управление на страната, осъмва с идеята да възстанови монархията. И започва да търси своя бъдещ крал. Междувременно Стайнбек много бързо ме вкара в политическата игра и обществено мнение като обясни, че винаги, когато всички политически партии са се обединявали около едно мнение и винаги, когато в управлението е нямало криза, управлението на страната е западало, защото наблюдателното общество е намирало нещо съмнително в това. С избора на крал, потомък на Карл Велики, нещата изглеждат обещаващи.

Чичото на Пипин IV пък е антиквар с намек за продажба на фалшиви произведения на изкуството. Също така – изкусител и изтънчен любовник. Много приятен и мъдър образ, който държи Пипин IV здраво стъпил на земята като му подсказва, че кралската длъжност е повече поза, отколкото реално функционираща. Същият се сближава с приятеля на ексцентричната дъщеря, който е американец – син на Яйчения крал Джонсън от Калифорния – господар на двеста и тридесет милиона бели легхорни. Все персонажи, които са обречени да изградят интересна история.

„Краткото царуване на Пипин IV” се води за единствената политическа сатира на Стайнбек, но ако някой се беше допитал навремето до мен, щях да го насърча да продължи в тази посока. Много спокоен тон на разказване, приятни вметки, гладко преплитане на случки в неочаквани връзки – всичко необходимо, за да останеш с впечатление, че е писано от човек, който знае всичко за живота и (мишките) и хората.