„Бруклински безумства”, Пол Остър

Дали има някакъв знак в това, че винаги чета Пол Остър по Коледа? Миналата година не писах нищо за „Нюйоркска трилогия”, защото докато не я завърших не спрях да си задавам въпроса „ок, но какво толкова?”, което беше грешка. След като я прибрах, я регистрирах като книгата, за която най-често се сещам безпричинно. Това вече трябва да е знак за нещо.

Тази Коледа, понеже е по-хубава от обичайните, добре пасна с „Бруклински безумства”. Тя минава за най-оптимистичното произведение на Остър и в общи линии го потвърждавам. На моменти ми напомняше за Ник Хорнби, но правилното е да се каже, че напомня на всички книги, в които главният персонаж е симпатичен самотник, който не се е депресирал от откритието на рак на белите му дробове, дъщерята, която не му говори и проваления брак с провалената си съпруга.

Не прилича на типична книга на Остър заради липсата на натрапчива крими нишка и липсата на абсурдизъм. Всичко описано изглежда напълно реалистично, колкото и да е колоритно. Много типично за семейство Остър (дори за жена му Сири Хуствет, която скоро ще има втората си книга у нас) е разказът за Ню Йорк, Бруклин, Манхатън, навързване на действието и обяснението на характерите с това.

Героят от „Бруклински безумства” преценява, че няма какво повече да вземе от живота, затова избира спокойното място Бруклин за последните си дни и нощи. Там среща любим свой племенник, който някога е давал сигнали за шеметна кариера в литературните среди, но всъщност става таксиметров шофьор, а после продавач в антикварна книжарница. Литературните хобита на племенника Том провокират Пол Остър да ни демонстрира гигантската си начетеност и надълго и широко да изброява имена и произведения на важни класически явления. Техни приятели са богат бисексуален мошеник, травестит от Ямайка, учителка от провинцията, която въпреки внушителното си тегло мачка мъже по учебник, неуравновесена сестра, която държи да прави впечатление, малко момиче с характер и още други второстепенни, но интересни физиономии.

--
Издателство Colibri тъкмо се бяха стегнали и обърнали внимание на правописните и пунктуационни грешки и точно с Пол Остър решиха да напомнят за стария си недостатък. Дано е временно.

„Осем ловки демона”, Бари Хюгарт

Накратко: 8 ловки демона = 8 причини да прочетеш Бари Хюгарт

И аз като Алеко Константинов няма да посмея да описвам. Далеч съм от пряката асоциация между Ниагарския водопад и тази секси фантазия, но ми е поне толкова трудно да преразкажа. Какво ми причини – ефектът на двойно кафе след месеци въздържание. По-добре го е казал самият Хюгарт: „Едновременно с него мозъкът ми се мъчеше да асимилира и това, което ставаше отзад, но беше много трудно, защото когато човек види едновременно няколко чудати неща, изглежда те се неутрализират помежду си”. Това изречение намести впечатлението ми от книгата и всъщност обясни защо е трудно да пишеш за нея, без да заприличаш на цех за клишета.

Добре запознати източници твърдят, че дори Тери Пратчет може да завиди на стила на Бари Хюгарт. Едва ли Пратчет прибягва до завистта като начин на живот, но да, съизмерими гении са.
Ако не я намерите в кашоните с книги, ето я.

P.S. „Винаги съм се възхищавал от начина, по който богатите правят така, че хората да ги виждат как се виждат с хора, които вече са били видени да се виждат с хора, с които си струва хората да видят, че се виждаш, ако това е правилният начин да се изразя.” Това нямаше място по-горе, но нещо ми подказва, че е важно.