„Стъкленият охлюв”, Милорад Павич

...Или както стана известен в моя микросвят „Павич на плажа”. Силните книги не са достойни за плаж. По-скоро не са четивни на плажа. Обаче много изумителните книги могат да се четат навсякъде.

„Стъкленият охлюв” е сборник с разкази писани за и в интернет. Към всеки разказ в съдържанието има линк към сайт, на който е публикуван. Понеже Павич е известен с това, че не се задоволява да измисля само изхакани персонажи и да ги вихри в още по-изтрещяли случки, а задава и нови форми на роман, тук той представя себе си като писател на книга – игра. Някои от разказите са разделени в различни глави и в края на всяка имаш право да избираш с коя да продължиш. Е, да, краят на разказа не се променя, но е приятно авторът да не те задължава да следиш цифрите в ъгъла на страницата.

Изданието е от 2000 г. и се намира трудно, но си заслужава. Дава нова доза вдигане на вежди.

"Вчера", Владо Даверов

Това е първоизточникът на легендарния едноименен филм. Истински те пренася в соц време, с всичко най-хубаво в това. Дори с наказанията в училище. В общи линии режисьорът на филма е взел най-доброто от страниците и го е дооформил с повече динамика. Книгата е написана много красиво, но лентата е по-въздействаща като история.

Главният герой Иван, който във филма беше умен бунтар, тук върши почти същите действия, заради които е предупреден за изключване, но изглеждат направени някак между другото и повече от глупост, отколкото от характер. Поне аз така го усетих. Ростислав пък, който беше другата ключова фигура на екран, тук се появява много бегло и единственото, с което се помни е репликата, че започват живота си много страхливо. Като че ли в книгата по-въздействащите персонажи са дамските, докато във филма има някаква равнопоставеност. На страниците се вихрят и нови героите, които не сме виждали.

Да се пише за книги, по които са правени успешни филми, изглежда е едно от най-трудни неща. В тази връзка някой дали вече е прочел „Няма място за старите кучета”?