Book party

Tuesday, July 29, 2008

„Инверсия на слабоумието”, Давид Фоенкинос


Подобно на предишните два романа на Фоенкинос, този също изумява със свежи включвания и тъжни констатации.

Действието се върти основно около една млада двойка, която се разделя, когато мъжът подарява на приятелката си консерва с риби с изтекъл срок за 30-ия й рожден ден. Отчаян и неразбран, той започва да прави нищо, разхожда се и по време на силен дъжд се укрива в една книжарница. Там, за да избегне неудобното положение, в което трябва да признае, че се е скрил само заради дъжда, се заговаря с продавач, който някои наричат слабоумен. Настава дружба. Заживяват заедно. В апартамента, от който приятелката му още не се е изнесла, защото няма къде да живее. Мъжът обожава момчето от книжарницата. То е топчесто същество с миловидна физиономия и нарича себе си племенник на Милан Кундера, заради който е дошъл да живее в Париж. И така, след време всички са обсебени от момчето, правят глупости в името на умилението. Вероятно защото „ако интелигентните хора ни карат да се свиваме, слабоумните измъкват скритите ни способности”.

Към края на книгата започваш искрено да се притесняваш за метналните способности на героите, действието отива в психопатска тъмнина и те хваща малко страх. Но се търпи, защото първите части на книгата са непредвидимо завързани и смешно силни. Какво да говорим повече - вземете си я и ще видите, че това ще е един от най-добре изкараните ви уикенди.

Wednesday, July 23, 2008

„Гълъбът”, Патрик Зюскинд


Изглежда Патрик Зюскинд си пада по ексцентрични самотници. Не ексцентрични, а интровертни май.

Подобно на „Парфюмът” главният герой в „Гълъбът” е осезаемо луд, но във втората книга е по-възрастен. Живее сам, на един таван и той е смисълът и целта на живота му. Събира пари, за да го купи, което ще го накара да се чувства покорил върхове. Нашият човек Жонатан е пазач в банка, който плаши престъпниците с принципа на сфинкса – седи безмълвно и излъчва величие, тайнственост, която ги кара да мислят, че ще си имат взимане – даване с по-висши създания, ако дръзнат да направят злина.

Една сутрин обаче, както тръгва към общата баня на етажа, Жонатан за малко спира нормалното функциониране на мозъка си. Защото пред него, на таванския коридор, се вписва един гълъб. С обло втренчено око. Пазачът на банката толкова се възмущава от съществуването на подобен животински вид на неговия таван, че решава да промени живота си, да не се връща в тази квартира, да се самоубие дори. Като всеки човек с разбъркана психика, забравя да прави най-обикновените неща в работата си и това още повече го обърква. Къса си панталоните, залепя ги тиксо, за да се върне в банката. Разсъждава върху свободата на скитниците и бездомниците и яде сардини с масло.

Едва ли тази книга ще получи екранизация, въпреки че би се получил добра късометражна лента. Сещам се за постановката „Контрабасът” и май май излиза, че заглавията на текстовете на Зюскинд са фобиите на героите му.

Издателството Унискорп обаче май леко са се унесли, когато са изчислили цената от 14 лв. за 100 страници, дори за книга с твърди корици.

"Отблизо", Патрик Марбър


Някои книги са толкова добри, че дори неизпипаният превод не може да събори усещането, че в тях е събрана половината житейска истина на света.

Пиесата, по която е направен и филма, е по-накъсана от него, приключването на сцените наподобява затваряне на бленда на фотоапарат. Но това не е толкова важно. Важни са диалозите. Премерено остри и свръх английски. Най-силните моменти от филма са и най-силните моменти от пиесата. В писания текст като че ли се виждат много повече преплитащите се нишки и заимствания от предишни сцени. Няма смисъл от повече сравнения с филма.

Книжката справедливо е на привършване в книжарниците и ако не я откриете, може да четете тук едни от най-силните реплики (на английски).